Опитах шоколадовите миниатюри на Таня, когато търсех нещо специално за специален семеен повод. Мислех да мина с някой от моите си изпитани сладкиши – френска селска торта или тарталети с шоколадова подложка и малини, но поводът беше… абе, важен. Затова е опасно да се довериш само на лъскав сайт за поръчката – препоръка от стари приятели е най-добрият маркетинг. Ето защо разказвам за Таня или Станимира Димитрова-Георгиева – поводът е, че има шоколадов фест, на който се представя, и 12 доброволци, които й помагат. Както самата тя обича да казва: „Когато човек наистина реши да прави нещо, Бог му праща помагачите…“ И ние сме от помагачите.

Пътят до шоколада понякога, но не задължително, минава през корпорацията, маратонското бягане (буквално) и един подарък за рожден ден. Наистина различен от програмата в 12 стъпки, препоръчвана от писателя Тери Мур: „Гледай никога да не си на повече от 12 стъпки от шоколада!“ Но за Таня (Станимира Димитрова) съвсем реален.

Не се е събудила един ден с решението да напусне корпоративния офис, да захвърли днешната кожа и изобщо не се отнася към клишето „криза на средната възраст“. Когато в дошоколадовия си живот си катерил планини, прегръщал хора – и каузи, приемал предизвикателства, шоколадовите дарове – и как точно да ги направиш – идват като още една планина за катерене.

Всъщност е подарък за рожден ден от съпруга й Станислав. Труден подарък – и ако трябва да му дадем шоколадово обяснение, ще е горчив шоколад с малко люта чушка за запалване. Съпругът на Таня й подарил ваучер за пътуване в Белгия, на което да дегустира шоколад – ръчно изработен. Но при плащането на ваучера от фирмата го попитали: „А не искате ли, господине, жена ви и да научи нещо, не само да пробва? Например да се научи сама да го приготвя“. И той се съгласил.
Само че „научаването“ включвало онлайн обучение в седем модула – по 10 часа на седмица – и всъщност пътуването било след година – за да изкараш курса преди това. „Първо реагирах бурно: Ама какъв подарък е това?! След това си казах: „Какво пък, защо не?“, разказва Таня. „Голям зор видях с тоя подарък! В началото купувах по десет килограма шоколад на месец и от него излизаше… един шоколад. Останалият просто не ставаше. Няма да забравя как най-напред разтопих шоколад в тенджера, която сложих направо на котлона – и двете отидоха на боклука“.

Не се получава. Не темперираш правилно. Не слагай маслото и сметаната по този начин, защото маслото се пресича. Таня чува всичко това – и още „не“-та много пъти, докато работи здраво, пише есетата си – също част от учението, и от чирак се бори за диплома на майстор.

Всъщност шоколадовият курс пренарежда целия й дневен график, който включва бягане рано сутрин, което се измества с изгрева на слънцето, грижите за двете дъщери и изобщо времето със семейството. Но всички й помагат в ученето (и цапането) – децата мерят с термометъра температурата на шоколада, рисуват, голямата й дъщеря снима и изпраща клиповете в шоколадовата академия. Краят е добър.

Също като края на друга Танина история – за изкачването на Монблан (4810 м), което прави заедно с мъжа си преди няколко години. Не просто за да качат един връх, което се оказва освен трудно и опасно начинание. А и заради кауза – да помогнат на едни майки в Румъния, чиято орисия са децата им с интелектуални затруднения, да купят машини за хлебопекарна. Защо хлебопекарна – защото правенето на хляб е и терапия, и бизнес.

В продължение на три години Таня и съпругът й продават по 10-12 лева календари, направени с фотоси от качването на Монблан Дамаванд, Иран, Андите, както и от 1000км Balkan Charity Challenge. А UniCredit Bank, където работят, удвоява събраната сума и така се получават едни над 130 000 евро. Не само за хлебопекарната, но и за други проекти, промотирани чрез суперматарона между Букурещ и София.

Хората като Таня, които вярват, че извън работата, кариерните стремления, семейството има и други неща, които ни карат да заспиваме с усмивка, стават все повече. Може да ги наречете каузи, може да ги наречете просто желание да правиш добро на други хора, да помогнеш, да „заразиш“ и други.  Така и с тези майки в Румъния, обединени в асоциация, която е изградила център, в който има и зеленчукова градина, чиито продукти Таня и мъжът й „рекламират“ в офиса. „И гледаш как колегите дъвчат в обедната почивка някое чери доматче и салата, които са си купили оттам“.

Тогава семейството все още е в Румъния. Румъния е другата изкачена планина от тях. Преместването там през 2006 г. е заради работа – UniCredit Bank, в която Таня е работила – от HR до висока мениджърска позиция, отваря свое дружество – UniCredit Consumer Financing. Това налага за 3 месеца тя да научи румънския (по 8 часа на ден) на ниво, достатъчно да води интервютата за работа с кандидати – в комбинация и с английски език.

Освен румънския, в Румъния Таня и мъжът й откриват другия свой талант – да отделиш от свободното си време, за да свършиш нещо добро за други хора. И така тя започва да тича в маратоните, в които съпругът й вече участва.  „Помня как тичахме заради един апарат – фиброскан (апаратът прави оценка на чернодробната функция чрез неинвазивно сканиране – б.р.). Жега, умора, забавяме темпо да пийнем малко вода и от публиката ни подвикват: „Фиброскана, айде, фиброскана! И пак хукваш!“

Таня разбира талантите като дарове, които ни се дават, и ние решаваме какво да правим с тях – да ги хвърлим на прасетата или да ги употребим за нещо смислено – за себе си и за другите.  Съпругът й Станислав Георгиев е инициатор на благотворителния ултрамаратон, който се провежда четвърта поредна година – „1000km Balkan Charity Challenge“ (София-Букурещ). Основната идея е да събере пари за различни социални проекти от двете страни – България и Румъния. Миналата година каузите са били точно 12 – 4 от България и осем от Румъния. В случай че обмисляте някое приключение тази есен, което да има и смисъл и гарантирано добър край.

Това е онази част от дошоколадовия живот, която си върви и в този. Таня, децата и мъжът й отново са в София. Решението да напусне офиса – и поста на вицепрезидент и член на борда, е зад гърба й. Сега мечтае как ще си наеме хора, когато приключи с обзавеждането на шоколадовата си работилница в малък наследствен апартамент до Халите. Шоколадовите й чудесии се поръчват и за семейни сбирки, на фирмени партита, а самата тя, покрай другите си умения, организира и разни интересни занимания.

Например. Ако ви е шубе да кажете на шефа, че прекалява с извънредния труд, може да го подскажете с малко лют пипер в шоколадова бисквита. На някой уикенд за тийм билдинг, където да комбинирате планински преход с шоколатерия. Това значи не само да рисувате върху шоколадовите сладкиши, но и безметежно да цопнете двете си ръце в купа разтопен шоколад (и после съзнателно и невъзпитано да си оближете пръстите).

„Всеки обича да го прави и всички се забавляват като деца. Много неща може да се кажат с шоколад. Дори и такива, които не се осмелявате“, обяснява Таня.

Ако искате да видите и опитате, без да се цапате – Stanimira Chocolate Housе прави своята първа публична презентация на 26 март от 13.30 до 14 часа в зала Рила на Хотел София Балкан. На 26-27 март от 10 ч до 18 часа в Хотел София Балкан ще се състои вторият шоколадов фестивал в София. Щандът на Таня е №26.

Желаем прекрасен шоколадов ден!

Автор на статията: Емилия Милчева, Публикувана в ureport.bg